До кога ще държим защитата на жените заложник на “джендър”- идеологията?

Quousque tandem abutere patientia nostra?

Ciccero

Вчера в Аулата на Софийския университет се проведоха дебати по Истанбулската конвенция, за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Организацията беше на председателя на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева, Пристстваха представители на институциите, вероизповеданията, неправителствени организации и общественици.

Присъствах на първите 40 минути на дебатите. Изказванията на г-жа Цецка Цачева и г-жа Мая Манолова не ни изненадаха с нищо. Изненада за мен бе не позицията на Св, Синод, тя бе публикувана няколко дена по-рано, а бурните овации с които бе посрещната от половината зала.

Най-интересна за мен  бе обаче речта на г-жа Емма Хопкинс. Елегантното и делово излъчване дълбоко ме впечатли особено на фона на някои от предходните изказвания. Винаги е трудно да се разбере какво казват дипломати. Много важно е да разберем какво казват, какво не казват и какво показват. Тъй като нямам официален препис цитирам по спомен/записки.

Какво ни каза г-жа Хопкинс

“Учудвам се, че въпроса за защитата на жените въобще се подлага на дискусия!” 

Представянето на дискусията около Конвенцията като това дали да защитим или не българските жени от насилие е трудно поправим удар върху нашето международно реноме. През последните седмици съм свидетел на отчаяните опити на противниите на Конвенцията да покажат, че защитата на жените е тема, която  не подлежи на коментар и трябва да се случи в най-бързи темпове и че дискусията трябва да се води около включването на термина “джендър” в нашето право. За жалост всеки опит дискусията да се сведе до основния проблем - налагането на “джендър” идеологията бива саботирано от пропонентите на Конвенцията. Факта, че защитата на жените се обвързва с приемането на Конвенцията повдига един много важен въпрос  “До кога ще държим зашитата на жените заложник на “джендър”-идеологията”?

“Обединеното кралство е участвало в създаването на кризисен център за жени…”

Един дипломат никога няма да каже в прав текст, че не сме си свършили работата. Но за мен това беше точно такава констатация - не сме си свършили работата. Така е. В България няма достатъчно места в защитени жилища. И в законодателството не сме направили достатъчно. Закона за защита от домашното насилие не е променян от 3 юли 2015г. От 2015 до сега Министър на правосъдието от 2015г. са били г-жа Цецка Цачева и г-жа Екатерина Захариева. Ако наистина насилените жени са били важни за тях какви законодателни промени са правили в този период?

“В Обединеното кралство не се обсъжда дали да ратифицираме Конвенцията. Първо привеждаме нашето законодателство в съответствие на всички членове на конвенцията и след това ратифицираме.”

В прав текст това звучи така: ако приемате международните си задължения сериозно ратифицирайте Конвенцията едва тогава когато сте напълно уверени, че вашето законодателство е в съответствие с Конвенцията. И наистина, ако послушаме страната с най-добрата и ефективна правна система в света, цялото напрежение ще спадне. Обществото ще може внимателно да прецени какви са последиците за всички нас. Няма ли да е необходимо в Конституцията да доуточним, че когато се говори за брак между мъж и жена става дума за биологичен а не социален пол? Че в паспортите ще се внася само биологичния пол, а не социалния пол? Че джендър е социална роля и не е нова/конкурентна дефиниция за мъж и жена?

Какво не ни каза г-жа Хопкинс
Въпреки еднозначния ангажимент и призива да защитим жените тя не ни призова да ратифицираме Конвенцията. Очевидно е, че за Обединеното кралство и за г-жа Хопкинс защитата на жените и ратифицирането на Истанбулската Конвенция не са свързани неща. И защо да са? Нали конвенцията действа чрез местното законодателство? Т.е. и само с промени в закона можем да постигнем същия ефект.

Какво ни показа посланникът на Великобритания
Г-жа Хопкинс накара всички, които присъстват на изказването и да се вслушат в него. Направи така, че мнението на Обединеното кралство да бъде чуто и респектирано дори и по един маловажен за тях повод - дали България ще приеме “джендър” идеологията или не. Тя с умение използва момента да повиши реномето на Обединеното кралство както сред поддръжниците и така и сред противниците на конвенцията. Очевидно поканена да призове за ратификацията на Истанбулската конвенция тя направи единствено това, за което е изправена да работи за интересите на Обединеното кралство.

В този момент можем да се спуснем в безкрайни тиради за нивото на нашите политици, но според мен не трябва да губим фокус върху най-важния въпрос:

До кога ще държим зашитата на жените заложник на “джендър”- идеологията?

доц. д-р Марин Генчев, дмн

София, 24.1.2018г.